Първома̀й се намира в Южна България, област Пловдив. До 1894

 Първома̀й се намира в Южна България, област Пловдив. До 1894 година носи името Хаджѝ Елѐс, а до 1947 година се споделя Борѝсовград (преименуван е на цар Борис III по случай неговото рождение на 30 януари 1894 г.) Първомай се намира в област Пловдив и е наоколо до регионалните градове Пловдив, Стара Загора и Хасково. Градът е административен център на община Първомай. Притежава развита лека индустрия.

 Население на град Първомай към края на 2015 г. – 12 533 поданици. По данни на Национален статистически институт популацията на града към 31 декември 2018 е 12 120 поданици. Релефът е преобладаващо хълмисто-равнинен. Климатът е преходно-континентален с изявени температурни контрасти. Почвите са черноземни (смолници, канелено-горски, ливадно-алувиални). Територията на общината е бедна на потребни изкопаеми. Почвено-климатичните и хидроложки условия обуславят специализацията и развиването на производството на зеленчуци, механически култури, трайни насаждения и зърнени култури.

 През територията на община Първомай протичат реките Марица, Каялийка, Мечка и редица по дребни рекички, които се вливат в тях. Има построени два язовира от национално значение – „ Брягово “ и „ Езерово “, както и още тридесетина микроязовира, които подсигуряват нужните количества вода за потребностите на селското стопанство и за развиването на воден и рибарски туризъм. Ценен воден запас са термалните минерални извори в селата Драгойново и Бяла река. Около водните обекти са ситуирани разнородни широколистни гори.

 Най-старото документирано споменаване на град Първомай е от 1576 година То е в регистъра на джелепкешаните в българските земи, направен от Джафер, кадията на Пазарджик. Сведенията за двата днешни квартала на град Първомай – Любеново и Дебър, съществували като независими селища до 1969 година, са още по-стари – Любеново се загатва в турски документи от 1488 и 1576 година като Югуртчии, а Дебър е маркиран като Кьой де Ени Мусулман от венецианския посланик и академик Бенедето Рамберти през 1534 година

 Според Музея на образованието в гр. Първомай първото учебно заведение е било построено през 1836 година Първи преподавател е поп Никола, който, с изключение на образованието на учениците, прави в учебното заведение и богослужения, църковни обреди – венчавки, кръщенета, опела. През 1849 година е построен и олтар, постройката е публично приета и осветена като църковен храм – непокътнатата и до през днешния ден черква „ Свети Димитър “.

 1873 година се открива публично железопътната линия от Белово до Димитровград. Тя дава подтик на развиването на селището. Куриозът е, че ЖП-линията е трябвало да мине през село Дервент (дн. Дебър, квартал на града), само че локалните дервентци отклоняват предлагането, с цел да не заглеждат пасажерите дамите им. Според други източници, отличник от Дервент подкупва австрийския инженер със 100 лири, с цел да промени трасето на жп линията. Логиката е, че влакът щял да плаши добитъка, а искрите от локомотива щели да палят посевите. За първи околийски шеф през май 1879 година е назначен Янко Копчев от Градина, тогава чирпанска околия. Назначен е и полицейски комисар, в града са ситуирани милиционерско-жандармерийски елементи – всъщност въоръжените сили на Източна Румелия. Разкрит е и околийски съд (1879 г.)

 На 18 януари 1894 година се ражда престолонаследникът княз Борис Търновски. По начинание на локалните първенци е решено да се промени името на града от турското Хаджи Елес на българското Борисовград. Идеята е подкрепена след плевел протест и молебен. Инициативата е призната от централната власт и е утвърдена с декрет на българския княз Фердинанд. Селището носи името Борисовград до 1945 година

 Голяма част от борисовградчани и близките села служат в Десети пехотен родопски полк в Първа пехотна бригада на Осма пехотна тунджанска дивизия към Първа войска или Втора войска през другите войни.

 Борисовградчани през Балканската война в състава на полка вземат участие в успехите при с. Булдуркьой, с. Кадъркьой, с. Коюнлии, с. Юруш, при прекосяването на придошлата р. Арда отблъскват 15 турски дружини, които ги нападат. С пердах завземат позициите на османската войска в Източния бранш към Одринската цитадела. Дружина от полка взе участие в пленяването на 14-хилядния корпус на Явер паша на 15 ноември. На 27 януари 1913 година в 5 ч. сутринта, при разбъркването на частите, турците подхващат офанзива против бранша и нахлуват в окопите на борисовградчани. Поручик Свраков повежда 1-ва рота на полка в контраофанзива на нож и отхвърля съперника. Родопци нападат през проходите и в 1:45 ч. на 13 март 1913 година превземат форта Айджи йолу, като борисовградчани, хасковлии и харманлийци са първите стъпили в Одринската цитадела, което довежда до рухването ѝ. Командващият войските в Източния сектор – ген. Георги Вазов, произнася репликата към частите на полка: „...Развълнуван до сълзи, аз им поблагодарих с пресеклив от неспокойствие глас и им споделях: „ Живейте, мои деца, целувам ви, славни герои!... “

 Трима души от Борисовград са доброволци от Македоно-Одринското опълчение. В Междусъюзническата война 10-и пехотен полк се бори сполучливо против сръбските войски в състава на 4-та войска на ген. Ковачев в Македония, в това число в огромната борба при Калиманци през юли 1913 година Там 10-и пехотен полк сполучливо контраатакува сръбските войски и им нанася тежко проваляне.

 По време на Първата международна война борисовградчани са мобилизирани още веднъж в 8-а пехотна дивизия. Те завладяват крепостта Ниш на 24 октомври 1915 година След това се борят в Македония, в това число на завоя на р. Черна, където през есента на 1916 година нанасят нови тежки провали на настъпващите сръбски войски. През 1917 – 1918 година борисовградчани пазят фронта на Добро поле. През септември 1918 година 10-и Родопски полк съумява да отрази многочислените офанзиви на сръбските и френски войски. Отстъпва позициите си след героична защита, като губи 70% от персоналния състав.

 На 1 май 1945 година на специфичен протест градът е прекръстен на Първомай. Д-р Георги Славчев дава концепцията. На 5 май 1945 година излиза заповед №9159 за преименуването на града. Има концепция от софийските политици да бъде наименуван Равниград. Местните партийни водачи Мильо Гаделев и Иван Чуков обаче съумяват да защитят предлагането на доктора. Това е третото населено място в България, носещо името на 1 май след село Първомай, Петричко, и село Първомайци, Горнооряховско. Двата опита за възвръщане на остарялото име на града след 1989 година се провалят заради необятното неодоборение на концепцията измежду жителите, привикнали с новото име.

 Градската забележителност: Кулата на Ангел челник, намираща се в райoна на Първомай има забавна архитектура и е обвързвана с известния хайдут Ангел челник. Кулата има три етажа. Долните два са направени напълно от камък и имат тесни прозорци, предопределени за отбранителни цели, до момента в който горния етаж е дървена структура с четири стаи, предопределени за обитаване. Ангел челник е главен донор и основател за построяването на единствения български манастир, издигнат през османското господство - учредения през 1856 година Араповски манастир Св. Неделя.